Всичко за тухлата: видове, свойства, характеристики

Тухлата е един от най-старите строителни материали, който се използва навсякъде и днес. Тя се употребява не само за същинско строителство, но също и за облицовка, зидане на пещи, огради и други. Важното е да се избере правилната тухла, тъй като днес съществуват множество разновидности, които се отличават една от друга както по предназначение и характеристики, така и, разбира се, по цена. В тази статия ще поговорим за това какви биват видовете тухли, коя от тях и в какви случаи е по-добре да изберете, а също ще разкажем и за инструментите, които са нужни за различните работи с тухлени стени.

Плюсове и минуси на тухлата

Но първо ще поговорим за плюсовете и минусите на тухлата от гледна точка на строителството на частен дом. Тя не е единственият строителен материал и подобно на другите, при нея има предимства и недостатъци, които задължително трябва да се отчитат. Казано по-просто, ако възнамерявате да строите къща, трябва да разбирате кой материал ще бъде за предпочитане именно за вас. Да започнем с предимствата:

• Здравина и дълготрайност. При условие че е избрана правилната тухла, а къщата е издигната при спазване на технологиите, тя ще престои стотици години. Пример за това могат да бъдат и по-големи и сложни сгради от тухла, които са строени през миналите векове, а те все още стоят и ще стоят. В този смисъл тухлените къщи превъзхождат много други видове, особено ако говорим за дървените. Там дори при използване на съвременни средства за защита на дървесината, експлоатационният срок все пак ще бъде по-малък.

• Тухлата не гори. Този плюс често се посочва, но всъщност той е съмнителен. Да, в случай на пожар стените ще останат прави, за разлика от дървена постройка, но те ще станат по-малко здрави. В отделни случаи зидарията може да пострада така, че стените все пак ще трябва да се съборят. А и привеждането на всичко в ред след пожар, избавянето от миризмата и т.н. също е трудоемък и, меко казано, скъп процес.

• Не се бои от влага, вредители и температурни промени. В общи линии тази точка можеше да се отнесе към здравината и дълготрайността, но има смисъл да се спомене отделно, тъй като е вид противопоставяне на дървените постройки. Тук може да се добави и стабилността на тухлата – тя не дава слягане. Относно гъбичките и плесента — те могат да се появят и на тухлена стена, но премахването им ще бъде по-лесно, тъй като не проникват дълбоко в материала, както се случва с дървото.

• Свойства на стените. Те осигуряват поглъщане на шума, а при някои видове тухли има отличен показател на топлопроводимост, като може дори да не се наложи изолация. В тухлените къщи обикновено през лятото е хладно, а през зимата — топло. Впрочем, тук трябва да се гледа конкретната къща и климатът в определен регион; ясно е, че ако има периоди с продължителни студове, тук ще е необходима допълнителна изолация. Все пак постройките от тухла също могат бързо да изстиват, а ако се правят дебели стени, това ще бъде скъпо, затова тази точка би могла да се отнесе и към минусите.

• Външен вид. Фасадите ще запазят своя външен вид продължително време, тук може да се мине и без допълнителна отделка. Относно самите помещения — въпрос на вкус е; има къщи, в които оставят голи тухлени стени, това също е допустимо. Но при желание може да се избере всякакъв вариант за финишно покритие и да се направи веднага, тъй като тухлата не дава слягане.

• Относителна простота. Ако се каже, че самостоятелното строителство на къща от тухла е проста работа, то опитните строители могат да се изсмеят. Но всъщност това наистина не е чак толкова трудно, особено ако става въпрос за обикновена зидария. Нужно е само да не се бърза и да се спазва технологията, особено в самото начало, докато не натрупате опит. А кривата зидария често е следствие от бързане и нехайство, с което могат да грешат и условно опитни строители.

Разбира се, тухлата има и съществени недостатъци:

• Стойност. Тя е по-висока, отколкото при къщите по много други технологии на строителство, включително и при сглобяемите. Често от тухлата се отказват именно заради нейната цена.

• Изисквания към фундамента. Тухлената къща е много по-тежка от дървената, особено ако се планират дебели стени. Тук обикновен ивичен фундамент няма да е достатъчен; вариантите могат да бъдат различни в зависимост от почвата, но основата под тухлена къща трябва да бъде по-солидна. И съответно по-скъпа, което също повишава общата стойност на къщата.

• Време за изграждане. Да, тухлена къща може да се построи и самостоятелно (тук говорим за зидането на стените), но това ще бъде значително по-дълго, отколкото в случая с къщи от други типове. Дори ако работи строителна бригада, издигането на тухлена къща пак ще отнеме повече време.

• Топлоизолация. За нея споменахме в плюсовете и казахме, че там има нюанси в зависимост от типа тухла. Но ако използвате обикновена тухла, а във вашия регион има студени зими, то допълнителният слой топлоизолация може да се нарече задължителен.

Това са основните предимства и недостатъци на строителството на къщи от тухли, макар и не всички. Ще отбележим, че много зависи от типа тухла, нали те биват различни, но за това ще поговорим по-долу. По-горе разказахме за основните разлики на този строителен материал от другите. Но и тук си струва да се отбележи, че наборът от плюсове и минуси зависи от това с какво точно ще сравнявате тухлата. Нали като алтернатива може да се разглежда сглобяема къща, гредоред, газобетон и други строителни материали, при всеки от които има свои нюанси.

Характеристики и видове тухли

Тук ще поговорим за видовете тухли в зависимост от материала, от който са изработени. Те биват различни, имат различни свойства, съответно се различават и експлоатационните характеристики на тухлите. А какви изобщо са характеристиките на този строителен материал? Основните са пет и именно те определят свойствата на тухлата:

1. Здравина. Обозначава се с буквата М и може да бъде от 25 до 1000. Всъщност означава якост – колкото по-високо е числото, толкова по-голямо натоварване ще издържи тухлата без повреди.

2. Водопоглъщане. Указва способността на тухлата да абсорбира влага; колкото по-висока е стойността, толкова повече тя попива и толкова по-ниска е влагоустойчивостта ѝ. По принцип тухлата има по-ниско водопоглъщане от дървесината, но при различните типове има свои нюанси, затова и този показател може да се нарече актуален.

3. Плътност. Указва се в килограми на кубичен метър; например, ако е посочено 0,98, това означава 980 килограма на кубичен метър. Колкото по-висока е плътността на тухлата, толкова по-добре тя ще може да противостои на натоварвания – фактически този параметър е взаимосвързан със здравината. Също така той влияе и на теглото, но тук е очевидно, че колкото по-висока е плътността, толкова повече тежи тухлата, а това е нужно при проектирането на фундамента, затова плътността винаги се посочва.

4. Студоустойчивост. По-горе писахме, че тухлата не се бои от сезонните температурни промени – това действително е така, макар че те все пак могат да оказват влияние върху нейната здравина. Под студоустойчивост се разбира броят цикли, с които е била тествана тухлата (имитират се сезонни температурни разлики, но за кратък срок). Указва се с буквата F.

5. Топлопроводимост. Това, което записахме както в предимствата, така и в недостатъците на тухлата. Колкото по-нисък е показателят, толкова по-добре тухлата ще съхранява топлината. Разбира се, влияние оказва и дебелината на стените.

Първият вид тухла, за който ще разкажем, е керамичната. Това е класическата, общоизвестна тухла, която в различни вариации (подробно по-долу) се произвежда от червена глина, към която се добавят добавки с калций и вода. Универсален вид тухла, от който могат да се правят всякакви стени, огради, камини, пътеки и дори фундаменти. Съществуват две технологии за производство на керамична тухла: суха и пластична. В първия случай глината се суши, след което се пресова в тухли и се изпича. Във втория случай тухлите се правят от влажна глина, след което се сушат и едва след това се изпичат. Макар методите да изглеждат подобни, вторият е малко по-сложен и скъп, но пък при такива тухли влагоустойчивостта е по-висока. По принцип при керамичните тухли водопоглъщането е от 6%, здравината — до М300, а плътността може да бъде от 0,89 до 2, тоест те действително се пускат в различни типове.

Също така те се разделят на плътни и кухи, като при вторите вътре има кухини и за тях си струва да се кажат няколко думи отделно. Заради тези кухини тухлата тежи по-малко, но затова пък губи от здравината си. Но тя има по-добри топло- и звукоизолационни свойства. Кухите тухли са напълно подходящи за строителство на нискоетажни къщи, включително и за издигане на стени, но не всяка от тях. Кухотата бива различна; в някои видове тя може да заема до 50% от обема на тухлата, като подобни не се отличават с висока здравина (в сравнение с другите тухли). Въпреки това може да се строи и от тях, само че зидарията трябва да се прави „тухла и половина“. Но да се върнем към керамичния вид и да поговорим за неговите плюсове и минуси в сравнение с другите.

Произвежда се в различни варианти и с различни характеристики, тоест може да се избере подходяща именно за конкретната къща. Също така има и различни варианти от гледна точка на цвета; не попива вода, не се напуква, помага за съхранение на топлината и има добри шумоизолиращи свойства. Здравината при нея също е на високо ниво, макар да си струва да се отбележи, че при своята якост тя все пак е крехка — не се препоръчва изпускане или силни удари по нея. В останалото керамичната тухла няма недостатъци, обаче тук трябва да се забележи, че много зависи от производителя. Има тухли с неправилна геометрия или такива, които не съответстват на заявените характеристики.

Силикатните тухли са следващият вид; те се правят от пясък, вар и различни полимерни добавки. В обичайния вариант това са тухли с бял цвят, но има и други, в зависимост от това дали са били добавени вещества, променящи цвета. Също така се произвеждат в различни форми, подходящи са за носещи стени, огради и т.н.; в частното строителство силикатните тухли са разпространени достатъчно широко. Те също имат добри характеристики, макар по някои параметри да отстъпват на керамичните.

Към плюсовете на силикатната тухла причисляват нейната по-ниска цена, тъй като компонентите са по-евтини, а и самото производство също е по-малко разходоемко. Именно цената е определящият фактор защо често я избират точно за частно строителство. Здравината им е висока (до М300) и такива тухли обикновено имат почти идеална форма. Но за по-ниската цена се налага да се плаща и с определени минуси. Първо, плътността при силикатната тухла е по-висока, затова са по-високи и изискванията към фундамента — къщата ще бъде по-тежка. Освен това тя е по-малко устойчива на влага, затова не може да се използва при изграждане на фундаменти и за строеж на стени с повишена влажност. Също така тя няма да е подходяща за комини или камини — силикатната тухла издържа на висока температура също значително по-лошо.

Шамотните тухли се правят от огнеупорна глина, имат характерен пясъчен цвят и зърнеста структура. Достатъчно здрави са и освен това издържат на много високи температури — напълно подходящи са за пещ. При това те са плътни и здрави, но това се отплаща с голямо тегло. Освен това към минусите на шамотните тухли трябва да се причисли лошата влагоустойчивост, което се дължи на особеностите на структурата им. Към недостатъците се отнася и тяхната висока цена. Поради всички тези причини за същинско строителство на къщи те се използват изключително рядко, тъй като има по-подходящи материали. Затова пък, ако трябва да се направи печка или камина, шамотната тухла ще бъде добър избор.

Клинкерната тухла се прави от огнеупорна глина, която се изпича при висока температура, като се добавят и силикатни добавки. Може да има различни нюанси и текстури, но клинкерната тухла лесно се разпознава по матовата повърхност. Външният вид, разбира се, е въпрос на вкус, но мнозина смятат именно този вид за най-привлекателен, затова той често се използва за облицовка на фасади, изграждане на градински пътеки или някакви декоративни елементи, подобни на колони. Клинкерната тухла има отлични характеристики, макар те да варират; например здравината може да бъде от М200 до М1000. Отличава се с ниско водопоглъщане и в този смисъл не отстъпва на керамичната. Клинкерната тухла има разновидност — ригелна; свойствата са еднакви, но тя на дължина може да достигне половин метър.

Тя е устойчива на студ и температурни промени, а здравината във всеки случай ще бъде много висока. Още един плюс е добрата звукоизолация. Но при клинкерната тухла има и съществени минуси – на първо място, това е, разбира се, високата цена. Също така, ако се използва като основен строителен материал, ще е нужен скъп и мощен фундамент — подобни тухли са тежки. За рязане на такива тухли трябва да се използват специални инструменти, а за зидане — специален разтвор; освен това те трябва да се купуват от една партида, иначе може да има различни нюанси. Всички тези недостатъци в съвкупност не правят клинкерната тухла популярна в частното строителство, макар тя все пак да се използва, просто не като материал за носещи стени. Все пак тя изглежда привлекателно.

Хиперпресованата тухла е още един тип, който си струва да се спомене. Такава тухла стои отделно; тя се прави от цимент, в който освен вода могат да се добавят различни добавки, най-често такива като мрамор, черупчест варовик и други естествени материали. Получената маса се пресова под голямо налягане; нещо повече, подобни тухли се пускат не само в класическа форма, но и в много други. Също така те могат да бъдат с различен нюанс. Хиперпресованата тухла има високи характеристики, но също така висока е и плътността — това е най-плътният и тежък тип. Затова за същинско строителство на къщи тя почти не се използва; по-често я употребяват за декоративни цели. Трябва да се добави, че тя има и висока цена, но пък външно е много привлекателна.

Всички тези видове (както и разновидностите на някои) могат да се разделят на три групи. В първата влизат строителните – това са тухлите, от които могат да се издигат къщи и други постройки. Втората са облицовъчните – използват се за декоративни цели; е, а към третата група се отнасят огнеупорните – от тях се правят пещи, камини. Някои видове тухли могат да се използват във всяка сфера, по-горе споменахме такива моменти, но често в това няма смисъл преди всичко от икономически съображения. Например, може ли да се построи къща от хиперпресована тухла? Да, може, само че защо? Тя ще бъде много тежка, ще е нужен мощен фундамент, а също така ще струва много по-скъпо

Инструменти за работа с тухла

И така, изяснихме какви тухли съществуват, но също така трябва да се знае какви инструменти ще са необходими за работа с тях, като нямаме предвид само зидането. Тук накратко и за главните операции, които се налага да се правят с тухлата. Все пак това е разпространен строителен материал, с който се налага да се работи често.

Ако част от тухлата трябва да се отреже, то оптимален вариант ще бъде специализиран електрически трион или ъглошлайф. Но дискът трябва да бъде диамантен, тоест достатъчно твърд, за да отреже ефективно част от тухлата. Специализирано и скъпо оборудване няма да разглеждаме в рамките на тази статия. Подходящ е и ръчен инструмент, например ножовка за метал (с твърди зъби, обикновената няма да свърши работа). Но за големи обеми работа този начин не е най-добрият, тъй като е твърде трудоемък. Може да се използва длето или дори чук, но тук вече тухлата не се реже, а се цепи. Но и тук трябва да се направи прорез с дълбочина 4-5 милиметра, след което в него трябва да се вкара длетото и да се удари по него с чук.

Пробиването на тухлата зависи от нейния тип; например, ако става въпрос за куха тухла, тук ще е подходяща обикновена бормашина с подходящо свредло. За плътна тухла е нужна бормашина с ударен режим или перфоратор (това е оптималният инструмент, особено за големи отвори). Ако тухлата е клинкерна, тя ще бъде особено плътна и здрава, затова тук трябва да се използват изключително свредла и корони с диамантено покритие.

Важно

Изборът на тухли е много повече от решение за строителен материал – това е инвестиция в сигурността, енергийната ефективност и естетиката на вашия дом за поколения напред. Както видяхме, всеки вид – от класическата керамика до високотехнологичния клинкер – има своето специфично предназначение. Ключът към успешния проект обаче не е само в качеството на материалите, но и в професионализма на изпълнението.

Когато говорим за безкомпромисно качество и прецизност, изборът на партньор е решаващ. Строителна фирма „ОНАСИСС ЕООД“ се е доказала като най-добрата строителна фирма в региона, съчетавайки десетилетен опит с най-модерните технологии в зидарията и грубия строеж. Ние не просто издигаме стени – ние изграждаме домове, които съчетават уют и вечна здравина.

Независимо дали планирате изграждане на нова фамилна къща, сложна облицовка с клинкер или изграждане на интериорна камина, нашият екип притежава знанията и специализираната техника, за да реализира идеите ви без дефекти и в срок.

Не правете компромис с вашия дом. Доверете се на експертите от „ОНАСИСС ЕООД“ – където традицията в строителството среща качеството на бъдещето.