Когато говорим за зарастване на рани, обикновено първо мислим за почистването, превръзките и предпазването от инфекция.
Организмът обаче извършва огромна част от възстановителната работа отвътре. За да изгради нови тъкани, да поддържа имунната защита и постепенно да затвори раната, той се нуждае от достатъчно енергия, белтъчини, витамини, минерали и течности. Именно затова храненето може да има съществено значение за процеса на зарастване.
След нараняване организмът преминава през последователни етапи на възстановяване. Необходимо е да бъдат изградени нови клетки и кръвоносни съдове, да се образува колаген и постепенно да се възстанови целостта на кожата. Всички тези процеси изискват хранителни вещества. Ако човек приема твърде малко храна или менюто му е бедно на необходимите вещества, възстановяването може да бъде затруднено.
Белтъчините са особено важни. Те осигуряват аминокиселини, които организмът използва при изграждането и възстановяването на тъканите. Добри източници могат да бъдат яйца, риба, месо, млечни продукти, бобови култури и други подходящи за конкретния човек храни. При възрастните хора проблемът понякога не е липсата на храна изобщо, а твърде малкото количество белтъчини в ежедневното меню.
Енергийният прием също има значение. Организмът се нуждае от енергия, за да извършва процесите по възстановяване. При човек с голяма или хронична рана потребностите могат да бъдат различни от тези на здрав човек. Ако храната е недостатъчна, организмът може да започне да използва собствените си запаси, включително мускулна тъкан.
Витамин C участва в процесите, свързани с образуването на колаген, а цинкът има роля в множество процеси, свързани с клетъчното делене и възстановяването. Витамин A също участва в поддържането на кожата и имунната функция. Това обаче не означава, че всеки човек с рана трябва автоматично да приема високи дози хранителни добавки. Недостигът на определено вещество може да бъде проблем, но ненужното приемане на големи количества добавки не гарантира по-бързо зарастване и в някои случаи може да бъде неподходящо.
Хидратацията е друг често подценяван фактор. Достатъчният прием на течности е важен за нормалното функциониране на организма. При възрастните хора усещането за жажда може да бъде по-слабо, а някои хора умишлено ограничават течностите заради затруднено придвижване до тоалетната или инконтиненция. Това не трябва да се прави без медицинска причина. При определени сърдечни или бъбречни заболявания обаче може да има ограничения на течностите и тогава трябва да се следват лекарските препоръки.
При лежащо болните хора храненето е само една част от комплексната профилактика на кожните увреждания. Редовното променяне на положението, ограничаването на продължителния натиск, добрата хигиена и поддържането на кожата суха са също толкова важни. Ако човек използва пелени за възрастни, те трябва да се сменят редовно, защото продължителният контакт на кожата с влага може да доведе до раздразнение и увреждане. Храненето не може да компенсира постоянното механично натоварване или неподходящата грижа за кожата.
Диабетът е особен случай. Добре балансираното хранене трябва едновременно да осигурява необходимите хранителни вещества и да бъде съобразено с контрола на кръвната захар. Продължително високите стойности на кръвната захар могат да затруднят зарастването и да увеличат риска от инфекции. Затова при диабетна рана грижата за храненето и контролът на основното заболяване вървят заедно.
Апетитът често се превръща в проблем при възрастни и тежко болни хора. Болка, депресивни състояния, затруднено дъвчене и преглъщане, някои лекарства и различни заболявания могат да намалят приема на храна. Ако човек започне видимо да отслабва, губи мускулна маса или системно оставя голяма част от храната си, това заслужава внимание.
В такива случаи понякога е по-лесно храненето да бъде разпределено на по-малки порции през деня. Важно е храната да бъде не само достатъчно калорична, но и хранително пълноценна. При необходимост лекар или специалист по хранене може да прецени дали са подходящи специализирани хранителни продукти.
Съществува и обратният проблем – наднорменото тегло не означава непременно добро хранително състояние. Човек може да приема достатъчно или прекалено много калории, но да не получава оптимално количество белтъчини и други необходими хранителни вещества. Затова външният вид и теглото сами по себе си не дават пълна информация за хранителния статус.
При хронични рани, декубитални увреждания или трудно зарастващи следоперативни рани хранителният режим трябва да бъде разглеждан като част от общия лечебен план. Само увеличаването на белтъчините няма да реши проблема, ако има инфекция, нарушено кръвообращение, постоянен натиск върху раната или друго заболяване, което пречи на възстановяването.
Зарастването е сложен процес и храната не е чудодейно лекарство. Тя обаче предоставя материалите и енергията, с които организмът извършва възстановяването. Достатъчното и разнообразно хранене, добрата хидратация и правилният контрол на придружаващите заболявания могат да бъдат важна част от грижата за човек с рана. Когато раната зараства трудно или човекът има видима загуба на тегло и апетит, хранителният му статус заслужава също толкова внимание, колкото и самата превръзка.
